* Автор Тема: Ексцентричен Сюрреализъм. Прокълнатият Юрган и Няколко Шлифера.  (Прочетена 761 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

***

  • ViP
  • *****
  • ***
  • Публикации: 25
  • Репутация:
    0%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 45
*****
 (5)
Гласувано 8 пъти
Мина доста време от както не бях отварял хамбара. Нямаше найлони понеже нещата бяха на съвсем друго ниво, червеите се оказаха с каски, поради тази причина направих няколко видео материала, но се оказа че били бели понеже ризата ми беше скъсана. Сашко ги видя и поиска няколко каски, казах му че няма смисъл понеже няма орехи и няма да му трябват. Без много да му мисля казах, давай му.. няколко червея барабар с каските, бяха от хубавите, със сините ленти отвътре с тежест във гръкляна си му ги подадох. Не след дълго време отворих хамбара, там върху юргана имаше огромна дупка от ръжда явно от каските а отгоре няколко шлифера се смееха.

***

  • Мега Гуру
  • *******
  • ***
  • Публикации: 297
  • Репутация:
    20%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 205
    • www.zasei.me
*****
 (5)
Гласувано 6 пъти
Квадратурното земевладелие е та*ак. Може би държави като нашата със зима позволяват къртовски труд заради дълбок релакс без земеделие зимата. Нямa животни за ловене, хънтер майндовете са или рейсъри или покерджии. Пермакултурата достига до малцина. Машината разбира от карма. Машината ще срине икономиката щото така трябва. После ще ни научи как да я свържем с природата щото така трябва.
end transmission

***

  • Супер Гуру
  • ******
  • ***
  • Публикации: 189
  • Репутация:
    0%
  • Държава: bg
  • Рейтинг: 185
*****
 (5)
Гласувано 4 пъти
Никога нямаше да мога да се науча да загърбвам миналото. Явно си бях такава-човек на спомените. Може би затова не успявах да уловя настоящето и го усещах едва когато се превърнеше в минало. Ето, и тази среща не успях да я изживея цялостно, а уж толкова много я чаках и се подготвях за нея. Пуснах я да изтече като пясък между пръстите си и тя изтече, свърши се, вече не ми предстоеше. А колко вълнуващо е, когато нещо ти предстои. Очакването те завладява целия и силата му дори е по-голяма от тази на самото преживяване. Рисуваш във въображението си най-различни варианти и ти се иска да се осъществи най-хубавият, най-яркият, най-неповторимият. Наум преповтаряш думите, жестовете, погледите си. Упражняваш усмивката, походката, даже мълчанието. Всичко предварително го обмисляш и се надяваш събитието да протече според плановете ти. Каква заблуда! Но то идва изневиделица, сварва те съвсем неподготвен, помита целия ти предварителен сценарий и те завърта във водовъртежа си-непознат, непредвиден, изненадващ. Всичко е различно, ти самият си различен и не можеш да се познаеш. И едва когато  свърши и те пусне да се опомниш и да превърнеш преживяванията си в спомени, ти разбираш безсмислието на плановете, прогнозите и сценариите. И какво ти остава-едно упорито промъкващо се разочарование. А всъщност трябва да се радваш, че си преживял нещо различно, нещо ново и може би дори по-хубаво от очакваното.

***

  • Супер Гуру
  • ******
  • ***
  • Публикации: 189
  • Репутация:
    0%
  • Държава: bg
  • Рейтинг: 185
*****
 (5)
Гласувано 3 пъти
Все за нещо нямаме време в този живот и неусетно пропускаме близост, разбиране, приятелство. Но най-много ме боли за пропуснатото време да се обичаме. Все го отлагаме за утре, за после, за кога ли и живеем самотни, неразбрани, заобиколени с вещи и пари, с лицемерие и отчуждение, вместо с обич. Няма ли най-после да се обичаме сега, да бъдем заедно сега, да сме "ние" сега, а не "аз" и "ти" на различни планети? Стига с това утре! Утрето може и да не дойде.

***

  • Супер Гуру
  • ******
  • ***
  • Публикации: 189
  • Репутация:
    0%
  • Държава: bg
  • Рейтинг: 185
*****
 (5)
Гласувано 3 пъти
Не обичам празниците за разлика от повечето хора, навяват ми тъга. Всяка година се моля да ги прескоча, затрупвам се с работа, но те пак идват. Получавам поздравления и подаръци, аз поздравявам и подарявам, а от лицемерие и празни приказки ми идва да закрещя. Може би някъде има и зрънце искреност, но се загубва в безкрайния поток от празнична приповдигнатост, а и съм се отказала вече да го търся. Затова сутрин си слагам изкуствената усмивка, зареждам мозъка си с баналните фрази и заповядвам на търпението ми да издържи до вечерта, когато се прибирам и плача. Откакто се помня плача на празници, тогава самотата ме връхлита с пълна сила.

 

Категории

zasei.me © 2017