Напиши... нещо

[***]

Ако искате нещо да споделите и не сте сигурни къде точно - напишете го тук 

"Учителят е само присъствие. Човекът, който е мъдър, не е преподавател - може да бъде Учител, но не и преподавател. Каква е разликата меж­ду двамата? Преподавателят е готов да преподава - Учите­лят никога не е готов да преподава. Преподавателят е агресивен, активен - Учителят е неагресивен, пасивен. Преподавателят ще върви след теб и ще те насилва, така че да може да сложи своето знание на раменете ти. Учителят чака. От него трябва да грабнеш, трябва да участваш в него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма да чука на вратата ти - той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната му празнота, във вътрешния дворец на неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това за­виси от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъст­вието му."
Angel Smile

[***]

Гений е този, който съумява да открие красотата в грозното...да намери добро в лошото, да усети тишината дори и в най-големия шум, да може да бъде сам със себе си, дори когато е заобиколен от тълпа, да намира порядъка в хаоса, да усеща топлината на слънцето, дори и в най-мрачната нощ...да може да прави другите щастливи, дори когато той самият е нещастен!

[***]

В някои случаи, най-удачния завършек на нещо, е то да остане незавършено, ако е съвършено в този си вид
бай Ми

[***]

АЙНЩАЙН. Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата.

[***]

"...обувките ми вече няма да бъдат моите обувки, тялото ми вече няма да е моето тяло, тези писма ще добият друго значение, децата ми ще са различни… Накратко: ако аз изчезна, моят свят също ще изчезне.
Внимание! Не светът, а моят свят.
И така, връщам се към въпроса си: Дали живея в света на външните неща, или живея в ограничения и изключителен свят на моите неща, в моя свят?
Как да не се чувствам център на вселената, в която живея, след като цялото й съществуване зависи от мен? И как иначе, след като всички линии минават през мен самия? Как иначе, след като по някакъв начин участвам във всичко, което се случва?
Нека обаче не се заблуждаваме. Това не означава да се изживяваме като центрове на вселената. И за двама ни ще е ужасно, ако при срещата ни аз си мисля, че съм център на твоя свят или — още по-лошо — ти позволя да се превърнеш в център на моя… В никакъв случай!
Когато ти и аз се срещнем,
ще сме два свята, които се срещат,
ще бъдем две приятелски вселени.
Ти си твоята вселена с твоя център,
а аз — моята вселена с моя център.
Чудесно ще е,
когато ти и аз се срещнем!…"