Змиите в България - Част Втора

[***]

Змия червейница (Typhlops vermicularis)   Тази змия прилича много на дъждовен червей. Затова е наречена червейница. Гърбът е белезникав до кремаво розов. Главата е малка и неразграничена от тялото. Муцуната е тъпа. Устата е на долната страна. Тялото е дълго до 36см., покрито с дребни гладки люспи. Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. У нас може да се намери в Мичуринско, Свиленградско, Харманлийско, Петричко, Западните Родопи и Кресненското дефиле. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на повече от 1 м. дълбочина. Основната й храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. Размножава се през май. В началото на август снася 4-7 яйца. Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите й различават само светло от тъмно. Не хапе и не е отровна. Разпространено е мнение, че изложена на слънчева светлина умира. Това не отговаря на истината и по-скоро се дължи на факта, че змията имитира смърт. Има още един интересен факт при тези змии: опашката и главата почти не се различават, за заблуда на "врага"!

Пясъчна турска боа (Eryx jaculus)   Пясъчната боа, наричана също турска, е единственият представител на семейство Боидни, срещащ се в България. Достига дължина 50-75см. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Малко щитче, разположено над устата, като лопатка, помага на змията да се заравя в почвата. Едно от любимите места на пясъчната боа е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Обитава и каменисти места, рохки и песъчливи почви, бедни на растителност. През деня се крие в почвата, а през нощта излиза на лов. Храни се главно с гризачи, гущери и насекоми. Женските раждат по няколко малки в края на лятото или началото на есента. Пясъчната боа не е отровна и рядко хапе при улавяне. Тя е един от най-застрашените видове влечуги в България.

Котешка змия (Telescopus fallax)   Достига обикновено 70-80см., мах. до 110см. дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка. В България се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Умее да се катери. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността й да е била подценявана поради нощния й начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това. Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си. Отровните й зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност. Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Дори само улавянето й се смята за неотстранима щета върху Природата.

Обикновена водна змия (Natrix natrix)   Окраската на обикновената водна змия варира силно. Срещат се сиви, зеленикавосиви, кафеникави, напълно черни екземпляри или изпъстрени с бяло и черно. При някои по дължината на гърба се виждат бели ивици. Такива индивиди се срещат особено често в Южна България, където ги наричат "ивичести водни змии". У нас черни екземпляри са улавяни рядко. От двете страни в задния край на главата обикновената водна змия има две жълти или бели петна. Затова някои я наричат още "жълтоушка". Коремът е винаги двуцветен-жълтеникав, портокаленочервен или бял с големи черни петна. На дължина достига до 120см. Обикновената водна змия се среща най-често в блата, реки, рибни басейни и др., но може и далеч от водни басейни. В планините е намерена до 2000м. надморска височина. У нас е разпространена широко из цялата страна. Размножителният период настъпва през май, а снасянето на яйцата през юли. Една женска снася 11-25 яйца. Намерят ли подходящи места женските снасят яйцата си общо. Например в една купчина от дървени стърготини с размери 140/90см. само на едно място били намерени 1200 яйца, а общо в тези отпадъци-около 4000 яйца. Инкубацията на яйцата продължава около месец и половина. Храни се главно с жаби, по-рядко с рибки и дребни гризачи. Тя не хапе и не е отровна. При улавяне изхвърля белезникава течност, която има неприятна миризма. Приема се, че това е средство за защита.

Сива водна змия (Natrix tesselata)   Окраската на гърба й е сива до сивокафеникава или маслиненосива с черни петна или резки. Зад тила има V-образно петно, обърнато с острия край напред. Главата е с триъгълна форма и ясно се разграничава от шията. Коремът е жълтеникав до яркооранжев, изпъстрен с черни квадратни петна. На дължина досига до 125см., но в природата обикновено се срещат по-дребни екземпляри. Сивата водна змия е тясно свързана с водата. Рядко се отдалечава на повече от 20м. Обитава реки, блата, рибни басейни. Среща се и по Черноморското крайбрежие. Често може да се види да плава в морската вода, в която изглежда съвсем черна, затова я наричат "черна морска змия". Тя е топлолюбива и в планините се среща рядко, въпреки че в Пирин е намерена до 1100м. надморска височина. У нас е позната в цялата страна. Размножителния период настъпва през май, а снасянето на яйцата - през юли. В зависимост от размерите й една женска снася 15-25 яйца и много рядко повече. Храни се изключително с риба и много рядко със земноводни. В рибните басейни унищожава малките шарани. Активна е през деня. Не е отровна. При улавяне изпуска от клоаката бяла съсирена течност с неприятна миризма, която предизвиква гадене. Това е средство за защита. При уплаха бързо повръща погълнатата храна.

Медянка (Coronella austriaca)   Окраската на гърба варира - най-често кафява до бакъреночервена, откъдето е получила името си "медянка". По-рядко се срещат сиви, сивокафяви , жълтосиви, сребристосиви до тъмносиви екземпляри с черни петънца по гърба. Тези петънца, както и позата, която заема при дразнене, могат да ни заблудят и да я приемем за усойница. От усойницата тя се различава по общото телосложение, по хоризонталната ивица на окото и др. Коремът е жълтеникав до синкав, понякога с черни петна. Гърлото е светло. От ноздрите през очите до ъглите на устата се простира тъмна ивица. Люспите са гладки и плътно прилепнали към кожата. Това предава на тази змия гладък и лъскав вид, откъдето у нас й е дадено още и името "гладка змия". На дължина достига до обикновено до 50см. и рядко до 70см. Медянката обитава храсталаци, места обрасли с висока тревиста растителност, а понякога и голи карстови терени. В планините се среща до 1900м. надморска височина. Макар и не много честа, у нас е позната в цялата страна. Медянката е яйцеживородна - задържа оплодените яйца до пълното развитие на зародишите и тогава ражда малките си. Броят им е 2-15 в зависимост от размерите на женската. Храни се с гущери, мишки, дребни птички, а понякога и с насекоми. Не е отровна, но рядко бяга при опасност, като заема позата на отровна змия. Бързо се дразни и започва да хапе.