Змиите в България - Част Трета - Отровни Змии

[***]

Пепелянка (Vipera ammodytes)   Пепелянката е най-често срещаната отровна змия в България. Неправилно на много места пепелянката наричат усойница. От нея тя се различава по рогчето на горната част на муцуната, макар, че при някои индивиди може и да липсва. То е покрито с дребни люспи. Има характерно оцветяване - сивкаво тяло (от тук и името и), изпъстрено с тъмни ромбоидни шарки. Има голяма вариация в цвета - от почти или напълно черни екземпляри до светло сиви. Окраската на тялото варира силно, но при всички случаи е в кафяви тонове. По средата на гърба има тъмна зигзаговидна ивица. Главата е с триъгълна форма, а опашката - много къса и завършва рязко. На дължина достига обикновено до 50см., много рядко 80 или 100см. Пепелянката обитава припечени места, бедни на растителност, особено карстови терени. В по-южните райони на страната се среща и из високата растителност, папрати и даже из редки храсталаци. У нас е характерна за низините и предпланините и много рядко достига до 1400м. надморска височина. Колкото се отива по на юг, тя се среща в по-високи места. Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън. Като цяло е доста "мързелива" и рядко хапе без причина. Предпочита да избяга, при възможност. Когато я стреснете реагира различно - остава неподвижна или съска и бяга или в редки случаи, направо хапе. Пепелянката е яйцеживородна, т.е. след оплождането яйцата се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда малките през юли-август. Те пробиват тънката яйчна обвивка и заживяват самостоятелно. Храни се главно с дребни гризачи, гущери, а понякога и насекоми. Нахрани ли се става слабо подвижна. Пепелянката е отровна змия. Тя никога не бяга от опасността, която я заплашва. При приближаване на неприятел нагърчва предната част на тялото си и се изхвърля като пружина, за да ухапе. След това бързо се укрива, но ако неприятелят не се отстрани, тя заема отново поза за ухапване. При среща с пепелянка просто заобиколете мястото. Ако е върху скалите, където се катерите, отстранете внимателно змията с пръчка. Тя ще се скрие в цепнатина, дупка или под камък. Никога не пробвайте да я хващате за опашката, за да я отстраните от пътя си! Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея. Дори без антидот симптомите отшумяват до няколко дни. Може да е опасна за деца и възрастни хора с лошо здраве. Отровата и се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии.

Усойница (Vipera berus)   Това е едно от най-студоустойчивите влечуги в света. Окраската варира силно в зависимост от условията за живот. Най-често е сива или сивокафява с ясно изразена зигзаговидна ивица на гърба. Макар и рядко, се срещат и напълно черни екземпляри. При тях тъмната зигзаговидна ивица на гърба почти не личи или е съвсем слабо изразена непосредствено зад главата. Рядко се срещат усойници със светлосив гръб. Те нямат зигзаговидна ивица на гърба. Главата е триъгълна, а тялото - тромаво и завършва с много къса опашка. На дължина обикновено достига до 40-60см., в изключителни случай 80см. Усойницата е типично планинско влечуго. Никога не се среща по-ниско от 800м. надморска височина. В планините е намерена до 2700м. надморска височина. Обитава главно сенчести и усойни места, затова носи името си "усойница". Не е изключено обаче да се срещне по скалисти и припечени места, обрасли с висока тревиста растителност или хвойна. У нас е улавяна по високите части на Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора, Люлин, Осогово и Стара планина. Усойницата е активна през нощта, когато търси храната си. Среща се и през деня, но тогава е ленива, излиза да се погрее на слънце. Тя е яйцеживородна - оплождането става към края на юни, а раждането - към края на август. Женската ражда до 18 напълно развити малки. Само няколко минути след раждането те са способни да хапят. Храни се главно с гризачи, по-рядко напада гущери и насекоми. Усойницата е отровна змия. Не е агресивна, дори може да се каже, че е страхлива змия. Хапе, само в изключителни случаи, когато я настъпите, например. Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло. Системните симптоми, вследствие на анафилактика, могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.

Степна усойница (Vipera ursinii)   Наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница. Достига до 55см. дължина. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. В България са намирани общо четири екземпляра - два на платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Но дали наистина видът е изчезнал от нашата херпетофауна?! Или това твърдение е проводено от не добре подготвените ни специалисти?! Истината най - вероятно е някъде по средата. Неоспорим факт е, че в страната ни преминава най-югозападната граница на ареала на вида. Въпреки това в България има вероятност да се намират няколко спорадични находища. Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малките на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Аспида (Vipera aspis)   Наричана също каменарка. Обикновено аспидата достига дължина 60-65см., в редки случаи до 85см. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма. В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката, поне така твърдят учените. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините. Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено и според някои данни, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Малоазиатска Отоманска отровница (Montivipera xanthina)   Разпространена в Мала Азия, Европейска Турция и Североизточна Гърция. Най-близкото, до територията на страната ни, наблюдение е около гр. Александрополис, на около 30км. от българо-гръцката граница, в Източните Родопи. Поне засега, вида не е наблюдаван в България, но не е изключено, все пак, да се намери някой екземпляр по границата ни с Гърция. Тялото е по-дебело от това на другите европейски отровници. Главата e триъгълна, рязко разграничена от тялото, покрита отгоре с люспи, подобни на гръбните (при някои видове присъстват и щитчета). Върхът на муцуната е заоблен. Гръбната страна на тялото варира от сивкава, жълто-кафеникава или сиво-зеленикава, с широка, вълнообразна тъмна ивица, която често е разпокъсана на отделни петна. Шарката на главата й е подобна на тази при другите отровници, но много по-контрастна. Коремът е сивкав, с тъмни петна. Краят на опашката обикновено е жълтеникав или оранжев отдолу. Окраската на мъжките индивиди е по-контрастна от тази на женските. Обикновено дължината на тялото достига до 70-95см., но в редки случаи са намирани и екземпляри достигнали дължина на тялото 130см. Като цяло тази змия обитава разредени гори, каменисти склонове и влажни ливади. Дневно животно, но в големите летни горещини, е активно предимно вечер. Храни се с дребни бозайници и птици, а младите имат афинитет към гущерите. През август-септември женската ражда от 2 до 20 малки. Това е отровна змия! Ухапването е много опасно за човек и може да бъде фатално!!!