* Автор Тема: Присаждане на Овощни Дръвчета  (Прочетена 1739 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

***

  • Администратор
  • *****
  • ***
  • Публикации: 21
  • Репутация:
    0%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 211
    • www.zasei.me
*
Присаждане на Овощни Дръвчета
« - 14 Април 2016, 21:06.36 »
*****
 (5)
Гласувано 8 пъти
Присаждане на овощни дръвчета
  Пролетното присаждане на овощни дървета е и най-разпространеният начин за размножаване на овощните видове. Ценните качества на едно растение се пренасят с пъпки или резници върху друго. Растенията, върху които се присажда, се наричат подложка, а частта, която се пренася от културния сорт – присадник. Присажданията се извършват през зимата или пролетта, като има следните методи за присаждане с калем – „Копулация“, „На разцеп“, „Под кора“, „На кози крак“, „На седло“ и „На страничен зарез“. Калемите се събират през топлите дни на февруари и март. Здрави дървета от нужния сорт в района също могат да бъдат източник на калеми. Изрязват се едногодишни клонки с дължина около 30 cm. За предпочитане е да са от южната страна на короната и да имат добре развити пъпки. Съхраняват се в избено помещение, заровени във влажен пясък на около 2/3 от дължината им. Ако калемите са малко, може да се съхраняват в хладилник при температура около 4 оС, обвити във влажен памук и поставени в найлонов плик, който не се завързва. Правилното съхраняване е от изключителна важност, за да се запазят пъпките в свежо състояние. При присаждането трябва да се има предвид, че овощните видове имат определена биологична съвместимост между подложката и присадника. Подложката оказва влияние върху растежните и репродуктивни прояви на сорта. Предимството на присаждането с калем се състои в това, че успешно се прилага рано през пролетта за подложки, оказали се с повредени пъпки при околирането предишното лято, а и може да се извършва и на по-стари подложки със загрубяла кора. Какъв метод за присаждане с калем ще се приложи, зависи от възрастта и дебелината на подложката и от момента на присаждането. При лесно отлепване на кората от подложката, т.е. след започване на активното сокодвижение, обикновено се прилага методът „Под кора“. Ако подложката е в зимен покой, се използва „Копулация“, „На седло“, „Кози крак“, „На разцеп“ или „Страничен разрез“.


На копулация
  Присаждане „На копулация“. Прилага се, когато присадникът и подложката имат еднаква или почти еднаква дебелина. Извършва се през февруари–март, като отрезите се правят косо и трябва да са гладки, а за да има пълно покриване на тъканите, тряба да са около 2–3 пъти по-дълги от дебелината на компонентите. Завързват се и се намазват с овощарски мехлем. Този метод се използва при облагородяването на млади ябълкови, крушови и черешови дръвчета.

Под кора
  Присаждане „Под кора“. Прилага се при облагородяване на млади дръвчета, когато е започнало сокодвижението и кората лесно се отделя. Добър ефект се постига при клони и цели корони на възрастни плододаващи череши, вишни, ябълки, круши и други семкови дървета. Подбират се 5–6 равномерно разположени във всички посоки скелетни клони и се прерязват на такава височина, на която диаметърът им е не по-голям от 5–6 cm. Отрезът се заглажда, избира се място, където кората е гладка, тя се разрязва надлъжно до 3–4 cm и с тъпата страна на ножчето двете страни на отреза леко се повдигат от дървесината. Ако кората е много дебела, се правят два надлъжни разреза и част от нея се отделя, като дължината трябва да позволява вместването на калема. Върху долната му част се прави гладък и равен отрез с дължина 4–5 cm, започващ от 0,5–1 cm под добре оформена срещуположна пъпка. Обикновено се оставят още 2 пъпки. В началото на отреза се зарязва перпендикулярно на оста на калема до 1/3 от дебелината му, при което се образува прагче, възсядащо подложката, и така той се закрепва по-здраво. Калемът се поставя под леко отделената кора, завързва се плътно и се замазва с овощарски мехлем. Ако клонът е по-дебел от 2 cm, могат да се присадят 2 калема. След като присадките прораснат, превръзките се прерязват или разхлабват.

На разцеп
  Присаждане „На разцеп“. Използва се при възрастни дървета, главно ябълкови, крушови и други семкови, чиито клони в мястото на присаждането имат дебелина, не по-голяма от 5 cm в диаметър. Подходящ срок е от началото на февруари до първата половина на април. Клонът се отрязва напречно, отрезът трябва да бъде със слаб наклон, за да се оттича дъждовната вода. С нож се прави разцеп по средата, на дълбочина 4–5 cm и се поставя клин, който го поддържа отворен. Основната част на калема се заостря клиновидно чрез два срещуположни еднакво дълги (3–5 cm) отреза, започващи под пъпката. Поставянето му трябва да се извърши много внимателно, за да съвпадне кората му с тази на подложката. При по-дебели клони могат да се поставят 2–3 калема. Привързва се и се покрива с овощарски мехлем. След като прораснат присадките, превръзките се прерязват или разхлабват.

На кози крак
  Присаждане „На кози крак“. Прилага се, когато подложката е няколко пъти по-дебела от калема и не се препоръчва при клони с дебела кора. Присаждането може да започне, преди да настъпи активното сокодвижение – февруари–март. След прерязване и заглаждане върху подложката се изрязва клин с дължина 3–5 cm. На долната страна на калема срещу добре оформена пъпка се правят два странични еднакво дълги отреза (3–5 cm), които му придават клинообразен вид. Калемът се поставя така, че кората му да съвпадне с тази на подложката. Завързва се и се намазва с мехлем.

На седло
  Присаждане „На седло“. Прилага се, когато подложката е по-дебела от калема и още няма сокодвижение – февруари–март. Подложката се прерязва отгоре, с наклон, обратен на страната, от която ще се постави присадникът. Този начин е видоизменена копулация и се използва с успех при подложки, не по-дебели от 1–2 cm в диаметър. Прави се кос отрез отстрани за поставяне на калема. Върху него също се прави кос отрез, на около 1/3 от дебелината му и с дължина приблизително 2 cm от основата му, съответстващ на този на подложката. Калемът и подложката се съединяват, като се внимава да съвпаднат камбиалните им тъкани поне в едната страна на отрезите. Превързва се и се намазва с овощарски мехлем.

На страничен зарез
  Присаждане „На страничен зарез“. Използва се при млади дръвчета, чиито скелетни клони са с дебелина до 2 cm, и се извършва през февруари–март. Подложката се прерязва на 10–12 cm над мястото, където ще се присажда, след което се прави кос разрез с дължина 4–5 cm на 1/3 до 1/2 от дебелината на клонката. Предната му страна трябва да бъде 1,5–2 пъти по-дълга от задната. На калема се правят два отреза, които се срещат под остър ъгъл от едната страна. Камбиалните тъкани на присадника и подложката трябва да съвпадат и прилепнат плътно. Превързва се и се намазва с овощарски мехлем. След прихващане на калема и покарване на пъпките, когато леторастите достигнат височина 10 cm, по-добре разположеният от тях се оставя да расте. Той се превързва внимателно към чепчето на присадника. Върхът на по-слабия се прищипва. През август недоразвитият летораст и чепчето се отрязват изцяло.

На пъпка
  Присаждането на "спяща пъпка" (окулиране) започва през втората половина на юли и може да продължи до началото на септември. Обилните валежи през тази година създават благоприятни условия за провеждането на това мероприятие, тъй като влагата поддържа активно сокодвижението в подложките. Окулирането се използва най-широко при производството на овощен посадъчен материал, но може да се прилага и при облагородяването и преоблагородяването на по-млади растения. То има редица предимства. Извършва се бързо, правят се малки рани на подложката, срастването е много здраво,  изразходват се малко калеми, не се използва овощарска замазка и срокът за присаждане може да продължи 1,5 - 2 месеца. Едно от най-важните условия за успешното провеждане на окулирането е подложките да имат активно сокодвижение, в резултат на което кората лесно се отделя от дървесината и срастването става много по-бързо. Това налага почвата предварително да бъде много добре овлажнена. Техниката на окулирането се състои в следното: върху подложката се избира гладко място, за предпочитане от северната страна, с остро ножче се прави Т-образен нарез на кората, като се внимава да не се засегне дървесината. Дължината на разреза е 2,5-3 см. Хоризонталният разрез е желателно да се прави дъговидно или наклонено, за да се избегне врязването на превръзката в разреза. Пъпката от калема се изрязва с тънък слой дървесина, като се започне на 1,5-2 см под нея и се завърши на такова разстояние над горната й страна. Отрязаното щитче се поставя в Т-образния нарез така, че пъпката да слезне на около 0,5 см под напречния разрез. Остатъкът от щитчето над  този разрез се премахва и по този начин то остава под кората на подложката. Привързва се с рафия или лента от полиетиленово платно и с това приключва цялата операция. Калемите за присаждане на спяща пъпка се събират същия ден или няколко дни по-рано, увиват се във влажен материал или се потапят във вода. Използват се добре развити леторасти с оформена връхна пъпка. Непосредствено след отрязването им се премахват листата, като се оставя част от листната дръжка. Пъпките в осовата и връхната част на калема не трябва да се използват, защото не са добре развити. След 2-3 седмици листните дръжки на прихванатите пъпки падат много лесно и щитчето има свеж вид. Това е указание за успешното прихващане на присадката. Превръзката се срязва от срещуположната страна на пъпката без да с премахва. Рано напролет подложката се отрязва на около 0,5 см косо срещу пъпката. По-нататък редовно трябва да се почистват филизите, израснали от подложката. Присаждането на пъпка се прави само на млади подложки, до 1-3-годишна възраст, или върху млади клонки при по-стари дървета. Присаждането се извършва на височина около 5-10 см над почвата, а при вегетативните подложки на ябълката и крушата и по-високо, с оглед по-дълбокото засаждане на дръвчетата в овощната градина. При кайсията, когато се използва джанкова подложка, присаждането може да стане и на височина 70-90 см, като по този начин бъдещото стъбло на кайсията е джанково. В този случай кайсиите са по-устойчиви на измръзвания и имат по-голямо дълголетие.

  Има редица изисквания, които е добре да се спазват, за да се постигне по-добър ефект от присаждането:
• Различните начини за присажданията на овощните видове трябва да се извършват в най-благоприятните срокове.
• Присаждане се прави от костилкови на костилкови и от семкови на семкови дръвчета.
• Трябва да има способност на срастване между подложката и присадника. Много важно е да съвпаднат местата, на които кората и дървесината се съединяват (отделят, допират) - казват му камбий - това е слоят между кората и самата дървесина, където всъщност се делят клетките на растенията и се осъществява самия растеж.
• Да не се извършва присаждане в топлите часове на деня или при много сухо време, както и  непосредствено след дъжд и при ниски температури.
• Калемите да са от здраво дърво, по възможност от южната му страна, да не са травмирани от градушка или замърсени.
• Ножчетата за присаждане да са чисти и обеззаразени. Отрезите при присаждането да са гладки и чисти.

  Високият процент на прихващане на присадените растения зависи и от качеството на овощарската замазка (мехлем). Овощарската замазка е един от необходимите материали при присаждането на калем, което се извършва през пролетта при облагородяването на дървета над 3-4-годишна възраст. Изискванията към замазката са да изолира наранените части на калема и подложката, да не се разтопява от слънцето и да не оказва вредно влияние върху тъканите. Основните съставни части на замазките са: смола (колофон), пчелен восък, говежда лой, а към някои се прибавят дървесна пепел и спирт. В зависимост от съотношението на тези съставки замазките биват меки и твърди.
Ето няколко рецепти:
• Смес от 1 част глина и 1 част пресен говежди тор, към която се прибавят малко косми или груба вълна, за да се придаде по-голяма свързаност. Тази проста смес се използва главно за замазване на големи отрези и рани от механични повреди. Не е подходяща и не трябва да се използва за замазване на присадките на калем.
• Твърд мехлем - 7 части смола (чам сакъз), 2 части восък и 1 част мас или лой. Маста се разтапя и в нея се прибавя пчелният восък, изчаква се разтопяването му и тогава се изсипва ситно стритата смола. Сместа се вари на слаб огън около половин час, като се разбърква от време на време. След това топлата смес се излива в студена вода и се мачка с намаслени ръце. След втвърдяването й се нарязва на парчета. Преди използването на замазката тя се затопля на водна баня.
• Чам сакъз - 1 кг, 200 г лой и пресята дървесна пепел 1-2 лъжици се стопяват на слаб огън. След като се разтопи сместа, съдът се отстранява от огъня и като поизстине, се слага по малко чист (не за горене) спирт, разбърква се, от време на време се капват по няколко капки от сместа върху студен камък, докато охладените капки почнат да лепнат и се размазват. Мехлемът е готов и след известно време се втвърдява, понеже спиртът се изпарява. Той може да се замести със силна ракия. При приготвяне на мехлема за присаждане се слага по малко пепел, а за замазване на рани - повече.
• Мехлем за размазване с четка - ситно стрита смола - 5 части, пчелен восък - 1 част, ленено масло една четвърт част, половин част ситно стрит костен въглен. Най-напред се стопява смолата, а след това се прибавя лененото масло. Костеният въглен се прибавя постепенно, след като съдът се снеме от огъня. Замазката се загрява на водна баня непосредствено преди употребата й, понеже се втвърдява.
• Смес от 1 част асфалт и 0,2 части лой. Използва се след нагряване до завиране и се нанася с четка на тънък слой, който бързо изстива и не уврежда дървесината и кората.
• За замазване на рани може да се използва и бяла доброкачествена блажна боя. В магазините за продажба на растителнозащитни препарати, торове и други овощарски пособия често се продават и готови мехлеми.

  Конвенционалните земеделци използват препарати, като „Стиктал“, „Терванол Ф“.
„Стиктал“ е балансирана композиция от парафин, минерално и етерично масло и други компоненти с природен произход. Продуктът се продава готов за употреба и се нанася с шпатула или на ръка. Практически е нетоксичен, няма карантинен срок и се съхранява при температури от –5 оС до 30 оС. „Стиктал“ е регистриран и разрешен да употреба в България от 2004 г.
„Терванол Ф“ е кафява замазка, съдържаща фунгицид. Ускорява зарастването на раните и ги предпазва от нахлуване на патогенни гъби. Фунгицидът, който съдържа, предотвратява за дълъг период покълването на евентуално попаднали спори на патогенни гъби. За кратко време след намазването, необходимо за засъхване, той образува върху раната непрозрачен, непропускащ влагата слой с добра прилепваемост. Еластичността се запазва и при температурни аномалии. По замазката не се образуват пукнатини, през които да навлязат патогени. „Терванол Ф“ е немски продукт и е особено икономичен.

 

Категории

zasei.me © 2017