* Автор Тема: Анатомия на Птиците - Част Първа  (Прочетена 1130 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

***

  • Администратор
  • *****
  • ***
  • Публикации: 21
  • Репутация:
    0%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 211
    • www.zasei.me
*
Анатомия на Птиците - Част Първа
« - 21 Април 2016, 03:01.37 »
*****
 (5)
Гласувано 8 пъти
Улулица
Птичето Тяло
  След като еволюцията тласнала птиците към овладяването на въздушната среда, наложило се постепенно цялото им тяло да се преустрои. Предните крайници на някогашните родоначалници на птиците от органи за опора и придвижване чрез лазене постепенно се превърнали в крила. Люспите по тялото се заменили от различни по форма и функция пера. При всички съвременни птици люспите се запазили само по краката им, което издава „гущеровия“ им произход. Постепенно изчезнали и зъбите. Челюстите се опростили и се издължили в здрав и лек клюн. Това наложило да се повиши подвижността на главата спрямо тялото. Много от костите сраснали помежду си и така образували нови кости, характерни само за птиците. Издигайки ги високо в небето, природата ги надарила с „птичи поглед“, нещо, което преди това имали само летящите гущери - птерозаврите. Почти всички мускули се съсредоточили към центъра на тялото. Това спомогнало както за управлението на полета, така и за запазването на постоянната телесна температура и интензифицирането на много жизнени функции - кръвообръщение,  дишане, отделяне.
  Накрая в резултат на успешното си приспособяване към разнообразните природни условия днес птиците са най-преуспяващата група гръбначни животни на Земята. За кратко време от своята поява въпреки неизвестния брой измрели форми днес и в планината, и сред полето, и по морския бряг, и в безкрайните пясъчни пустини, те не престават да ни радват с багри, форми и звуци.

Нужни ли са перата?
*
Рядко сполучлива снимка показва размаха на крилата на тази двойка неми Лебеди.
Рядко сполучлива снимка показва размаха на крилата на тази двойка неми Лебеди.
  Дълго преди първите птици да се появят на Земята, невидимата сила на еволюцията издигала в небето различни свои творения. Такива били гигантските еднометрови водни кончета през карбона или разнообразните летящи гущери (рамфоринхи, птеранодони и птеродактили) през мезозойската ера. По-късно с появата на бозайниците представителите на цял един разред (ръкокрилите или прилепите, както ги наричаме неточно) се специализирали до такава степен в полета, че за повечето от тях движението по твърда основа станало почти невъзможно. Следователно перата не са били необходими за възникването на полета. И все пак защо са се появили? Не са ли могли птиците да летят и без пера? Преди няколко години в Испания бяха намерени останки от дребен гущер, за който се предполага, че е имал развита летателна мускулатура и пера. Странното е, че това същество е живяло преди около 280 млн.г., а известният ни археоптерикс се е появил едва преди 150 млн.г. Оказва се, че не птиците, а перата са по-древни, което послужило за основание на някои палеорнитолози да допуснат, че оперението на влечугите е възникнало не във връзка с полета, а във връзка с термоизолацията. Разрастването на люспите по повърхността на тялото, силното им разклоняване и видоизменението им в пера било необходимо приспособление във връзка със студа. Едва много по-късно при наличието на тези предшественици на летателните пера еволюцията „се опитала“ да ги използва за целите на полета, което довело до появата на птиците.
  Редица изследвания показват, че и съвременните птици запазват постоянната си телесна температура до голяма степен чрез перата, плътно покриващи тялото. Перата на летящите птици са фини и сложни образувания. Разположените от двете страни на ствола ветрила са съставени от стотици и хиляди тънки нежни нишчици, които надлъжно се слепват една с друга с помощта на още по-фини разклонения. Така например в средното опашно перо на полския блатар техният брой е над 1 250 000 и наставени едно до друго, имат обща дължина над един километър!
  Според устройството си птичите пера се подразделят на контурни и пухови. Контурните пера от своя страна са покривни, махови и кормилни. Покривните пера са разположени по главата, врата и тялото на птицата. Маховите изграждат крилото, а кормилните - опашката. Пуховите пера или пухът са разположени под контурните и имат силно скъсен ствол и удължени странични разклонения. Това спомага да се задържа постоянен слой въздух, затоплен от тялото, който значително намалява загубата на телесна топлина. При редица видове някои от перата са се видоизменили и изпълняват други функции. Такива например са космовидните пера при киви, декоративните пера при райските птици, райските мухоловки и райските вдовици, пауните, венценосния жерав и още много други.
  Каквито и да са перата, през живота на птицата те се износват. Ето защо периодично се подменят. При едни видове линеенето (ежегодната подмяна) засяга едновременно всички махови пера и птицата временно загубва способността си да лети (ням жерав, ръждив ангъч). При други това става веднъж на две години (сив жерав, черен лешояд) и се извършва постепенно. Скоростта на поникването на новите пера е твърде различна. Перата на домашното врабче поникват със скорост 4 мм. дневно, а на стерха (белия сибирски жерав) — с 1,3 см. Броят на птичите пера също е твърде различен и се променя през различни сезони. Например оперението на американския свистящ лебед е съставено от 25‘216 пера, като 80% от тях покриват само шията и главата, а големият червеноног водобегач през зимата има 1000 пера в повече, отколкото през лятото. И все пак независимо от тези цифри нека не забравяме, че красотата на птиците и любовта ни към тях в голяма степен се дължат на техните пера!

Защо са кухи костите на птиците?
*
Птичи скелет
Птичи скелет
  Постепенно полетът изцяло преобразил птичето тяло. Превръщането на предните крайници в крила довело до значителни изменения в скелета на птиците. Най-значителните промени са неговото опростяване и олекотяване.
  Целият скелет па птиците е изграден от 120-140 кости, докато само в черепа на някои примитивни риби техният брой надхвърля 100! При най-добрите летци относителното тегло на скелета спрямо общото тегло на птицата е сведено до минимум. Целият скелет на великолепния фрегат е по-лек от общото тегло на неговите пера и представлява 6,6% от теглото на тялото му. От летящите птици най-тежък е скелетът на сивата гъска. На него се падат почти 16% от телесното й тегло. При голямата бяла чапла с тегло 1,5кг. скелетът съставлява само 130 г. Изниква въпросът: С олекотяването на скелета не се ли намалява здравината на отделните кости? От първата до последната костица скелетът на птиците представлява истинско чудо на конструкторските постижения на природата в областта на „самолетостроенето“... Той обединява лекотата със здравината... (Р. Питърсън) Например всяка кост на розовия пеликан е куха. Повечето от костите на летящите птици са пневматични, т.е. на раменната, лакътната, бедрената или подбедрената кост при много видове имат по един малък отвор, през който навлизат тънки кожести мехури, пълни с въздух. Това силно намалява теглото. Интересното е, че и такива малки кости, като фалангите на краката и дори шийните прешлени при розовия пеликан също са кухи.
  Здравината на костите се усилва чрез множеството фини вътрешни напречни костни подпорки (ламели). При напречен разрез пневматичната кост отвътре е укрепена подобно на големите железни електрически стълбове, съставени от многобройни напречни метални парчета. Въпреки всичко олекотяването на птичия скелет при големите скорости на движение прави костите по-крехки. Най-често се чупят костите на крилата и краката. Проучванията показват, че 1/5 от всички чапли в природата преживяват счупване на някоя от костите, т.е. това съвсем не е толкова рядко явление.

За какво служи клюнът?
*
Черният Водорез лови риба, като лети ниско над водоема и потапя във водата долната си по-дълга получовка.
Черният Водорез лови риба, като лети ниско над водоема и потапя във водата долната си по-дълга получовка.
  Изглежда невероятно, но е факт: еволюцията на животните не е създала досега друг орган с толкова разнообразни функции както птичия клюн. След като краката „са ангажирани“ главно в придвижването по земята или във водата, а крилата изцяло са преобразувани в органи за летене, всички останали дейности „са възложени“ на клюна.
Съдете сами: с клюна птиците оправят перата си, с него те изстискват и размазват по тях мастния секрет на трътковата жлеза. С клюна се отбраняват от неприятели (чапли, щъркели, сови, орли, жерави, папагали и още много други). Клюнът е и основен музикален инструмент. С него кълвачите и щъркелите изпълняват „инструменталните“ си брачни мелодии. Освен това при туканите огромният клюн, ярко оцветен в контрастни петна, е отличителен разпознавателен белег с декоративно значение.
  Незаменимо е значението му и като хватателен орган - нали птиците нямат свободни крайници! С него кукувицата пренася яйцата си в чуждите гнезда. С него почти всички птици пренасят строителните материали и построяват гнездата си. С него египетският лешояд хваща камъка и го хвърля върху щраусовото яйце, за да го счупи. Пак с клюна женската на ръждивия ангъч пренася малките си патета до близкия водоем, въвеждайки ги в живота.
  Дотук обаче не казахме най-важното за клюна като орган за добиването и улавянето на храната. В това отношение разнообразието на неговите специализации при отделните видове е поразяващо. Например пеликаните, които заедно с рибата загребват и до 10 литра вода, или пък чаплите, които с едно светкавично движение на главата пронизват с клюна си непредпазливата риба. Всъщност такива са и прийомите на змиешийките. Охлювоядната каня от Флорида се е специализирала в яденето на охлюви. Нейният клюн не само се е удължил, но е и изкривен по спиралата на черупката. Така по-лесно изважда храната. А срещащият се и в България стридояд с дългия си странично сплеснат при върха клюн може като със секач да разтвори черупките на мидите. Здравите клюнове на кълвачите дълбаят като длето стволовете на дърветата докаго редица видове колибри са другата крайност - техните тънки човчици, издължени като тръбици, стават само за смукане на нектар. Китоглавата чапла благодарение на огромния си като обувка клюн лесно улавя всяка жаба въпреки нейната пъргавина. Плоските клюнове на лопатарите пък са много удобни за улавяне на разни видове сладководни рачета. Водорезите, потапяйки силно удължената си долна челюст, могат в движение (т.е. в полет) над речната повърхност да загребат някоя изплувала на повърхността риба. Кивито и нашият бекас са се специализирали в сондиране на меката горска почва. Като забиват клюна си в нея, те рядко остават излъгани - почти винаги улавят по някой дъждовен червей или личинка. Кръсточовките пък, заставайки често с главата надолу, кацнали върху някоя шишарка, лесно измъкват семенцата, скрити между отделните пластинки. Козодоите са единствените птици, на които клюнът се отваря чак зад очите. Това тяхно приспособление е във връзка с необходимостта им да улавят в полет някои пеперуди и други по-бавно летящи насекоми. За да се увеличи разрезът на „устата“, от двете страни на клюна те имат по една редица дълги твърди космовидни перца. Така вероятността жертвата да попадне в устата става още по голяма. Леко сплеснатият и закривен нагоре при върха клюн на камъкообръщача е много здрав и удобен за преобръщане на речните камъни. Накрая, без да сме изброили всички необикновени и толкова сполучливи преобразувания на клюна, нека споменем и силните клюнове на дневните и нощните грабливи птици - традиционни символи на пернатото могъщество.

*
С клюнът си като с длето Стридоядът успява да разтвори плътно затворените черупки на мидите по брега.
С клюнът си като с длето Стридоядът успява да разтвори плътно затворените черупки на мидите по брега.
*
Издълженият като тръбичка клюн на Колибрито е удобен за събиране на нектар от цветовете.
Издълженият като тръбичка клюн на Колибрито е удобен за събиране на нектар от цветовете.

*
Клюнът на Обикновената Кръсточовка е приспособен за измъкване на семенцата от пластинките на шишарките.
Клюнът на Обикновената Кръсточовка е приспособен за измъкване на семенцата от пластинките на шишарките.
*
С разширения като лопата клюн Бялата Лопатарка лови сладководни рачета.
С разширения като лопата клюн Бялата Лопатарка лови сладководни рачета.

*
Със закривения връх на клюна, Кормораните лесно задържат хванатата риба.
Със закривения връх на клюна, Кормораните лесно задържат хванатата риба.
*
Охлювоядната Каня се е специализирала в яденето на охлюви. Нейният клюн не само се е удължил, но е и изкривен по спиралата на черупката.
Охлювоядната Каня се е специализирала в яденето на охлюви. Нейният клюн не само се е удължил, но е и изкривен по спиралата на черупката.
Към Втората част > тук <


 

Избрахме специално за Вас...

  Заглавие / Започната от Отговора Най-нова публикация
* * 0 Отговора
10297 Прегледи
Най-нова публикация 09 Март 2016, 20:25.41
от ***
* * 0 Отговора
459 Прегледи
Най-нова публикация 19 Април 2016, 23:13.53
от ***
* * 0 Отговора
1062 Прегледи
Най-нова публикация 21 Април 2016, 03:03.11
от ***
* * 0 Отговора
3323 Прегледи
Най-нова публикация 24 Април 2016, 21:24.25
от ***
* * 0 Отговора
1594 Прегледи
Най-нова публикация 24 Април 2016, 22:09.15
от ***

Категории

zasei.me © 2017