* Автор Тема: Гущерите в България - Част Първа  (Прочетена 3323 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

***

  • ViP
  • *****
  • ***
  • Публикации: 3
  • Репутация:
    0%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 55
*
Гущерите в България - Част Първа
« - 24 Април 2016, 21:24.25 »
*****
 (5)
Гласувано 8 пъти
Стенен гущер (Lacerta muralis)

Стенен гущер 1
Стенен гущер 2
  Окраската на гърба варира от светло до тъмносива, често кафява, изпъстрена с неправилно разположени тъмни точки и чертички. По средната гръбна линия чертичките образуват надлъжна напрекъсната или слабо прекъсната ивица. Гушките при женските е жълтеникава, а при мъжките - портокаленочервена. Коремът е сребристобял или жълтеникав до огненочервен. Най-често огненочервен е при мъжките индивиди. На дължина достига до 20см. Стенният гущер е широко разпространен и е добре познат в цялата страна. Обитава скалисти и силно припечени места, лишени от растителност. Може да се види по зидове, каменни стълби на жилищни постройки по селата и пр. В южните скалисти склонове на планините се среща до 1900м. надморска височина. Той е бързо подвижен гущер, особено след като се напече на слънце. Катери се с лекота по отвесни скали и при опасност се скрива в скалните цепнатини. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. За този гущер е много характерно бързото откъсване на опашката при опасност. Това е биологично приспособление. Откъснатата опашка подскача и привлича нападателя и гущерът може да избягва. На мястото на откъснатата опашка израства нова, но тя никога не достига дължината на предишната. Такава регенерирала опашка няма прешлени. В зависимост от местата, където се срещат - по-ниски или по-високи, размножаването му е през май-юни. Женската снася 2-6 яйца в края на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните. Храни се главно с дребни насекоми и по-рядко с охлювчета и червеи.


Балкански гекон (Cyrtopodion kotschyi)

*
Балкански гекон 1
Балкански гекон 1
*
Балкански гекон 2
Балкански гекон 2
  Наричан също и нощен гущер. Дължината на тялото му достига до 8-9см. Тялото му е светлосиво до кафеникаво, по-рядко тъмносиво или почти черно.  Гърбът е с няколко W-образни напречни тъмни ивици, редуващи се с по-светли. Корема е бял, жълт или оранжев, без петна. Опашката му е къса, заоблена и покрита с остри люспи. Главата е заоблена, с големи изпъкнали очи. Крайниците са дълги, с дълги гъвкави пръсти и остри нокти, които помагат на гекона да се катери. Балканският гекон е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. В България се среща до 450 мнв. Обитава най-вече селищата.  Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Женските снасят в началото на лятото по 2 яйца, в редки случаи и само по 1 яйце. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Издава слаб писукащ звук. Може да променя нюансите в оцветяването си взависимост от заобикалящата среда, физиологичното си състояние и при среща със себеподобни.


Средиземноморски гекон (Hemidactylus turcicus)

*
Средиземноморски гекон 1
Средиземноморски гекон 1
*
Средиземноморски гекон 2
Средиземноморски гекон 2
  Средиземноморският гекон е силно адаптивен вид. Широко разпространен в Средиземноморския район, като обитава почти всички острови, в басейна. Без затруднения живее и сравнително навътре в сушата. По потвърдени данни, най-близкото находище, извън пределите на страната, се намира в Северна Гърция, на около 15км. южно от с. Кулата. Има и непотвърдено съобщение за намирането на един екземпляр в гр. Сандански. Обитава скалисти и каменисти крайбрежни терени, като навлиза по долини на реки навътре в сушата. Живее и в малки селища, по-рядко в големи градове. Като размери достига до към 12-15см. Тялото му е светло- до тъмнокафеникаво, по гърба си има много светли и тъмни петна, които могат да формират напречни ивици. Опашката е с напречни тъмни ивици, а коремната страна белезникава с розов оттенък. Очите са уголемени и с вертикална зеница. Средиземноморския гекон е нощноактивно животно. Храни се с безгръбначни. Женските снасят по 2-3 яйца. Може да променя наситеността на окраската си.


Жълтокоремник (Ophisaurus apodus)

*
Жълтокоремник 1
Жълтокоремник 1
*
Жълтокоремник 2
Жълтокоремник 2
  Жълтокоремникът е безкрак гущер, познат още като змиегущер. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа. Достига дължина до 150см. На външен вид змиегущерът прилича на змия. За разлика от змиите обаче има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. От двете й страни се забелязват малки зачатъци от крайници, които са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Той има характерни кожни гънки от двете страни на тялото, които започват зад главата и достигат до опашката. Гърбът на възрастните индивиди е кафяв с маслинен оттенък, а младите са светлосиви с тъмни напречни ивици и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40см. Коремът е по-светъл. Жълтокоремникът е най-дългият гущер у нас. Най-едрият екземпляр уловен у нас има дължина 144см. Жълтокоремникът обитава скалисти терени, редки храсталаци с висока трева, синори, лозя и др. Той е дневно животно. За укритие използва най-често дупки на гризачи, камъни, местата на изгнили корени и дървета и др. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета. У нас се среща по цялото Черноморие и в Югоизточна България до Харманли. Като се има предвид общото му разпространение, приема се, че този гущер е източносредиземноморски елемент в нашата фауна. Размножава се през пролетните месеци. Женската снася 8-10 яйца под сухи треви и листа. Храни се с дребни охлюви, които поглъща с черупката, насекоми, гущери, понякога мишки и др. Въпреки големите си размери жълтокоремникът не е опасен. Никога не прави опит да хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.


Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii)

*
Късокрак гущер 1
Късокрак гущер 1
*
Късокрак гущер 2
Късокрак гущер 2
  Късокракият гущер е вид дребен гущер и достига дължина около 15см. Краката му са къси и при нужда от бързо придвижване ги притиска към тялото си и се движи като змия с извивки на цялото тяло. Тялото му е покрито с керемидообразно подредени, заоблени люспи с еднаква големина на гръбната и коремната страна. Окраската е с бронзов оттенък. Оцветяването на гушата варира от бяла до бледосива. Гърдите и корема са бели, сиви, бледо или по-интензивно оранжеви. Клепачите са неподвижни. Долната страна на опашката варира от гълъбовосива до стоманеночерна. Младите гущерчета не се различават по окраска от възрастните индивиди. В България е разпространен в отделни откъснати популации в по-голямата част от страната до към 1200м. надморска височина. Късокракият гущер предпочита сухи слънчеви тревисти местности с редки храсти или дървета. Пролетно и есенно време е активен почти целодневно (без най-горещите часове). Активен предимно по здрач, когато лови насекоми, паякообразни и дребни охлюви. Живее главно на земята и не обича да се катери. При сухо и горещо време се крие под камъни и опадали листа. Женските снасят по 2 до 4 яйца, като инкубационния период на яйцата продължава до 3 месеца.


Крехар - слепок (Anguis fragilis)

*
Крехар - слепок 1
Крехар - слепок 1
*
Крехар - слепок 2
Крехар - слепок 2
  Крехарът е безкрак гущер, външно много наподобяващ на змия. Отличава се от змиите по наличието на клепачи, които могат да покриват очите, и по преливането между главата и тялото. Кожата е гладка, люспите не се застъпват и, за разлика от змиите, слепокът я сменя на парчета, а не цялата наведнъж. Това прави повърхността на тялото му гладка и лъскава. Освен това езикът му не е раздвоен. Окраската му е тъмнокафява с бронзов оттенък. При мъжките индивиди по гърба се виждат синкави петна. Младите екземпляри са по-светли, понякога до сребристи. Затова на някои места у нас този гущер носи името "стоманенка". На гърба има две надлъжни тъмни ивици, близо една до друга. Очите са много малки - при доближаване не бяга, затова е наречен "слепок". При хващане тялото се втвърдява и навива. На дължина достига около 50см. и рядко до 65см. Среща се в цялата страна до 1900м. надморска височина. Обитава разнообразни терени, най-често в редки гори, ливади, скалисти местности. Важно за него е да има възможност за полуподземен живот - натрупани камъни, пънове, сипеи, почвени кухини. Слепоците са активни през деня и обичат да се припичат на слънце. Крехарът е яйцеживороден, т.е. оплодените яйца се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда през юни 8 до 12 малки, годни за самостоятелен живот. Малките първоначално са сребристи, като постепенно до третата си година придобиват окончателния си цвят. Известни са със своето дълголетие - в природата достигат възраст около 30 години, а в плен - до 54 години. Подобно на повечето видове гущери, слепокът може да откъсне опашката си без сериозна вреда за своето здраве, откъдето идва и името му "крехар". Това му помага да се спаси от повечето хищници, които след опит да го заловят остават само с опашката му в ноктите си. Опашката израства отново, макар и най-често с по-малък размер. Храни се предимно с голи охлюви, червеи, стоножки и различни насекоми. Не хапе.


Ливаден гущер (Lacerta agilis)

*
Ливаден гущер 1
Ливаден гущер 1

Ливаден гущер 2
  Окраската на ливадния гущер варира силно. Най-често гърбът е сив до кафяв. По отношение на окраската се различават три основни форми. Първата е характерна с три ясно очертани бели надлъжни ивици на гърба напречно, стъполовидно разположени тъмнокафяви до черни правоъгълни или ъглести петна. Такива гущери се срещат във Витоша, Рила, Осогово и Родопите. Другата форма е изумруденозелена окраска на гърба. Светлите ивици и тук са ясно изразени. Гущерите с такава окраска се срещат из високите полета. Гущерите от последната форма имат по-светлокафява окраска на гърба. Те се срещат в Североизточна България - Добруджа и Варненско. Мъжките индивиди са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко зелени. На дължина достига до 25см. Ливадният гущер обитава ливади и затревени места или сухи варовити терени. В планините се среща до 2200м. надморска височина. Освен в споменатите по-горе места може да се намери още и в Средна гора и Странджа. Крие се под камъни и пънове и в дупки на гризачи, като и сам прокопава тунели. Размножаването в планините е през втората половина на юни или началото на юли, а в по-ниските места - по-рано. Женската снася 3-15 яйца в зависимост от размерите на гущера. Продължителността на инкубацията зависи от температурата. При по-ниска температура протича за около 60 дни. Ливадният гущер е активен главно през деня. Храни се с различни видове насекоми, паяци, стоножки, гъсеници, скакалци, понякога дребни охлювчета и др.

Към Втората част > тук <


 

Избрахме специално за Вас...

  Заглавие / Започната от Отговора Най-нова публикация
* * 0 Отговора
10295 Прегледи
Най-нова публикация 09 Март 2016, 20:25.41
от ***
* * 0 Отговора
3817 Прегледи
Най-нова публикация 11 Март 2016, 20:06.48
от ***
* * 0 Отговора
4132 Прегледи
Най-нова публикация 13 Март 2016, 19:46.55
от ***
* * 0 Отговора
1129 Прегледи
Най-нова публикация 21 Април 2016, 03:01.37
от ***
* * 0 Отговора
1593 Прегледи
Най-нова публикация 24 Април 2016, 22:09.15
от ***

Категории

zasei.me © 2017