* Автор Тема: Гущерите в България - Част Втора  (Прочетена 1594 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

***

  • ViP
  • *****
  • ***
  • Публикации: 3
  • Репутация:
    0%
  • Държава: 00
  • Рейтинг: 55
*
Гущерите в България - Част Втора
« - 24 Април 2016, 22:09.15 »
*****
 (5)
Гласувано 8 пъти
Зелен гущер (Lacerta viridis)

Зелен гущер3
Зелен гущер2
Окраската на зеления гущер варира в зависимост от възрастта и от условията на живот. В различните части на страната е различни. Младите са сивокафеникави със светли точици. С израстването те позеленяват, особено мъжките, които придобиват яркозелен цвят на гърба с черни или жълтеникави точки и петна. Женските също са зеленикави, но понякога се срещат и кафеникави. Често по гърба им се забелязват надлъжни светли ивици. При мъжките коремът е яркожълт,  гърлото тъмносиньо, а при женските коремът е бял, а гърлото бяло или жълтеникаво, по-рядко синкаво. На дължина достига до 38см., като опашката може да заема 2/3 от нея. Зеленият гущер е широко разпространен и добре познат в нашата страна. Обитава синури, редки храсталаци, каменисти места, обрасли с висока тревиста растителност и др. В сутрешните часове излиза по открити места и се пече на слънце, а често се катери по храстите. В планините може да бъде намерен до 1700м. надморска височина. При опасност и през нощта се крие най-често в дупки на гризачи, под корените на храстите и др. В по-южните райони на страната размножаването започва през май, а в по-северните - през юни. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 яйца. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4см. Броят на яйцата зависи от размерите на женската. Храни се с бръмбари, мухи, мравки, паяци, дребни гущери и дори мишки. При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек!


Живороден гущер (Lacerta vivipara)

*
Живороден гущер 1
Живороден гущер 1
*
Живороден гущер 2
Живороден гущер 2
  Живородния гущер, наричан също планински гущер, има издължено тяло и къси крака. Окраската на гърба на живородния гущер е червеникавокафява или жълтеникавокафява до сива или сивокафява. За този вид е характерна една тъмна до черна ивица, понякога леко прекъсната, която се наблюдава по средната надлъжна гръбна линия. Отстрани на тази линия има по една бяла ивица. Коремът при мъжките е зеленикавожълт, синкавозелен или огненочервен, а при женските - жълт до бледопортокалов. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго. На дължина достига до 10-16см., но някои индивиди достигат и до 18см. Живородният гущер е планински вид. Среща се високо в планините - не по-ниско от 1300м. и до 2900м. надморска височина. Срещат се и на самия връх Мусала, на Рила, Витоша, Родопи, Стара планина и рядко в Пирин. Обитава предимно влажните алпийски ливади, крие се в тревата и в дупки на гризачи. Понякога излиза на открити места, за да се грее на слънце. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. Подвижността му е твърде слаба. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли. След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Размножаването е в края на април и началото на май. Оплодените яйца се задържат в яйцепроводите над 3 месеца до пълното развитие на малките. Този престой на яйцата в тялото на майката зависи от температурата на външната среда. Малките се раждат към края на юни до началото на септември. Те са напълно развити и могат сами да търсят храната си. В зависимост от размерите на женската, тя ражда от 2 до 12 малки. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно. Храната на живородния гущер е сравнително разнообразна. Той улавя дребни насекоми, малки охлювчета, гъсеници, дребни земни червеи и др. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.


Змиеок гущер (Ophisops elegans)

*
Змиеок гущер 1
Змиеок гущер 1
*
Змиеок гущер 2
Змиеок гущер 2
  Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен и на дължина достига 15см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва и името му. В България се среща в няколко находища в Източните Родопи - при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек. Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност. Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10мм. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.


Македонски гущер (Podarcis erhardii)

*
Македонски гущер 1
Македонски гущер 1
*
Македонски гущер 2
Македонски гущер 2
  Дължината на тялото е около 7см., а опашката е два пъти по-дълга - около 14см. Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови - също зелени, сини или сиви. В България е разпространен в долината на р.Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали. Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни. Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Храни се с членестоноги, най-вече насекоми. Снася 2-4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно да снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3см., а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.


Кримски гущер (Podarcis taurica)

*
Кримски гущер 1
Кримски гущер 1
*
Кримски гущер 2
Кримски гущер 2
  Кримският гущер достига дължина от 20-24см. Централната гръбна част е оцветена в зелено, по рядко в кафяво. Зеленото оцветяване варира сезонно и е най-интензивно през пролетта, а през лятото и есента може да стане кафяво. Коремът при мъжките варира от жълт до оранжев и става по-ярък през размножителния период, при женските е бял. Гушата е бяла с ярко зелено-жълта периферия, като при мъжките често отчасти жълта или оранжева. Окраската на младите е като тази на женските. В България е разпространен в почти цялата страна, с изключение на високите части на Западна България. Не се среща в планините над 600м. надморска височина. Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност. Навлиза в гори и храсталаци, където предпочита горски поляни. Среща се и по каменисти терени, с оскъдна растителност и крайморски пясъци. Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15мм., които се излюпват след около два месеца.


Горски гущер (Lacerta praticola)

*
Горски гущер 1
Горски гущер 1
*
Горски гущер 2
Горски гущер 2
  Горският гущер достига до 15см. дължина на тялото. Гърбът на горският гущер е в различни нюанси на кафявото. Корема при мъжките ярко жълто-зелен, а при женските и младите жълт. Мъжките като цяло са по-контрастно и пъстро оцветени от женските, но има и изключения. Срещат се екземпляри и от двата пола, които са бледо оцветени и без контраст между отделните елементи на гръбната окраска. Младите не се различават по окраска от възрастните. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа. Този вид предпочита да живее в дъбови гори, в които има поляни с рядка трева и опадали листа. Избягва засушени гори. Предимно приземен вид, рядко се изкачва до около 1м. височина по храсти или дънери. През летните горещини мигрира към реки, потоци, долове или по-сенчести горски участъци. У нас се среща до надморска височина 1100м. Храни се главно с дребни насекоми. През юни снася 2-6 овални яйца с размер около 11мм., а малките се излюпват около 55 дни по-късно.


Ивичест гущер (Lacerta trilineata)

*
Ивичест гущер 1
Ивичест гущер 1
*
Ивичест гущер 2
Ивичест гущер 2
  Гърбът на ивичестият гущер е жълто-зелен с едри тъмни петна, като при женските и младите мъжки личат 3 или 5 светли ивици по цялата дължина. От двете страни на тялото има един или два реда светли петна между ивиците, които са по-ситни при мъжките екземпляри и по-едри при младите. При новородените окраската между ивиците е много тъмна и петна почти не личат. Коремната страна е винаги едноцветна – различни нюанси на жълтото. При женските и младите индивиди е по-бледа, като най-ярък е участъкът пред огърлицата. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на р.Струма на юг от Кресна. Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Среща се и по каменисти терени. Катери се много добре и при опасност се спасява високо в короните на дърветата. Много често през летните горещини търси прохлада високо над земята. Дневноактивен и подчертано топлолюбив вид. Понякога е активен и в най-горещите часове на деня. Храни се с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5-15 яйца, понякога по два пъти годишно.


Пясъчен гущер (Eremias arguta)

*
Пясъчен гущер 1
Пясъчен гущер 1

  Гърбът на пясъчният гущер е сивкав, с лек кафеникав оттенък и с четири надлъжни реда от бели издължени петна, като крайните много често се докосват и формират начупена ивица. Основните ивиците по гърба са тъмно оцветени и изпъстрени със светли петънца. Между крайните две редици има черни ъгловати петна. Коремната страна е сивкава или бяла. При младите петната по гърба са слети в шест светли ивици. Най-южното находище на вида е северно от гр.Констанца, на около 50км. от българо-румънската граница. Досега не е намиран в страната, въпреки че е възможно да се среща в Североизточна Добруджа. В Румънска Добруджа видът обитава крайбрежните райони, където се среща предимно по крайморските пясъци с рядка храстова и тревиста растителност. Доста пъргаво животинче – при опасност развива висока скорост и се свира между тревите, в дупки на гризачи и подобни други укрития. Затова, също така може да се нарече и пясъчен бегач. На дължина достига до около 17см. Основната му храна са различни насекоми.

Към Първата част > тук <


 

Избрахме специално за Вас...

  Заглавие / Започната от Отговора Най-нова публикация
* * 0 Отговора
10295 Прегледи
Най-нова публикация 09 Март 2016, 20:25.41
от ***
* * 0 Отговора
3817 Прегледи
Най-нова публикация 11 Март 2016, 20:06.48
от ***
* * 0 Отговора
4132 Прегледи
Най-нова публикация 13 Март 2016, 19:46.55
от ***
* * 0 Отговора
1061 Прегледи
Най-нова публикация 21 Април 2016, 03:03.11
от ***
* * 0 Отговора
3323 Прегледи
Най-нова публикация 24 Април 2016, 21:24.25
от ***

Категории

zasei.me © 2017