
Биодинамично земеделие е подход в селското стопанство, въз основа на концепцията на живота. Тази сила работи в природата, за да се постигне баланс и изцеление. Биодинамичното земеделие използва философски модели, изградени в осем лекции, написани през 1924 г. от Рудолф Щайнер (1861-1925), австрийски учен и философ. Щайнер излага своите духовни и научни възгледи относно връзката между природата и земеделието, а също така и относно важната роля на селското стопанство за бъдещето на Човечеството. Наблюденията на земеделските производители са, че почвите са изчерпани, здравето и качеството на културите и добитъка са намалели след въвеждането на химическите торове. Биодинамичното земеделие е първата "биологична" система за развитие на алтернативно селско стопанство без химически елементи. Биодинамичното съчетава "биологично" земеделие с разработването на "динамични" екологични системи. То използва покриване на културите с оборски тор, за да се изгради микроклимат на почвата. Динамичната част от практиката заема по-широка перспектива, за да се подобрят метафизичните аспекти (жизнените сили) и природните ритми. Например засаждане на семената вземайки предвид определени лунни фази. С използването на системи за екологичен подход, Биодинамиката вижда всяка ферма, като един организъм със собствена индивидуалност, водеща до цялостна балансирана екосистема. Тя включва интегриране на култури с животновъдството, рециклиране на хранителни отпадъци, поддържане на почвените микроорганизми, подобряване на здравето и благосъстоянието на културите, животните и дори човека. В този смисъл Биодинамичното земеделие има сходни практики с пермакултурата.